Жълт тютюн (Virginia)

Обикновено производителите на тютюн за наргиле използват тютюн от Вирджиния (blond leaf). Той се отглежда в 75 страни по света и съставлява около 40% от тютюна, използван на Земята. Той носи ярко жълт оттенък в началото на процеса, откъдето произлиза и името му „рус“. Известен е и като форма на тютюн, която е най-приятна за тези, които нямат висока никотинова толерантност.

Тютюнът се сварява или измива преди да започне производството, за да се изцеди максимално количество никотин. Това намалява предизвиканото от никотина бъзз-ефект, като същевременно позволява на аромата да бъде по-наситен по време на пушене.

Тютюневите листа се сушат в процес, наречен втвърдяване и меласата се добавя, за да се създаде крайният продукт.

Черен тютюн (Burley)

За да служи като аналог на жълтия тютюн, тютюнът с черни листа не се измива и по този начин запазва голяма част от съдържанието си на никотин. Черния тютюн е тъмен не само заради цвета си (вариращ от ярко до много тъмно кафяв), но и заради по-земните си тонове и вкус.

Най-висококачествените тютюневи листа от Бърли са от Централна Америка, Съединените щати, Индонезия и части на Европа.

По същество черния тютюн е необработен тютюн, което му позволява да запази по-силен вкус. По време на развитието му в тютюна за наргиле, съдържанието на никотин в тъмния тютюн остава приблизително 0,5% (около 10 пъти повече от измития тютюн).

Поради по-високото си съдържание на никотин, черния тютюн придава на пушача по-силен ефект.

Тъй като не всеки е свикнал с усещането, се препоръчва на пушачи, които имат изградена никотинова толерантност.

Burley е изсушен на въздух, което означава, че по-голямата част от съдържанието на захар се изтегля и миризмата му напомня миризмата на тютюн, която обикновено се свързва с пурите.